Сградата е строена през 1869 година, след като Османската империя вече е разрешила строителството и на други молитвени храмове освен тези за мюсюлманите. Тя е съградена със средства, събрани от местните хора, както и с помощ от митрополията. Жителите на с. Скутаре са участвали активно в строителството – с доброволен труд и превоз.

Средствата обаче не са достигнали за камбанария и камбаната е била окачена на два дървени стълба, забити в земята, малко на юг от самата сграда. Но впоследствие, отново със събрани средства от жителите на с. Скутаре и тогавашното черковно настоятелство, е изградена пристройка за камбанария, прилепена към сградата на черквата, в сегашния ѝ вид. От южната страна пък е направен своеобразен навес на входа, който по неясни обстоятелства по-късно е премахнат.

Вътре храмът е разделен на три части – амвон, отделен с дърворезбен иконостас, място за богомолците и балкон за посетителите. Под балкона има черковен магазин, а до стените са направени седалки за богомолците.

Тодор Илиев пише:
„През 1984 година успяхме да издействаме от митрополията средства за нова камбана и за изграждане на ограда откъм площада. Тогава митрополит беше Варлаам, но на смъртно легло. Решенията обаче се вземаха от свещеник Арсений – негов заместник. Следователно заслугата да имаме нова камбана, ограда и включването на черквата в плана за реставрация е на Арсений. Реставрацията обаче не се осъществи, тъй като настъпиха политическите промени.“