Скутаре

Село Скутаре е разположено на около 5 км североизточно от град Пловдив, като е едно от най-близките до града големи населени места. Надморската височина е около 160 метра, а землището е над 18 кв. км. Селото е с население около 2500 жители. През последните години селото задържа относително стабилен брой жители — за разлика от повечето села в страната, които намаляват ежегодно. Това го прави една от малкото „периферни“ зони около Пловдив с положителен миграционен баланс. Гъстотата на населението е 137 души/км². Пощенският код е 4134, а телефонният – 03129.

Географски Скутаре се намира в централната част на Горнотракийската низина – една от трите най-плодородни равнини в България. Средногодишната температура е около 12°C, а валежите са приблизително 515 мм годишно — показатели, близки до тези за Южна Франция и Северна Гърция.

Според книгата на Тодор Илиев – “Скутаре – минало и настояще“, началото на заселването не може да бъде точно определено в близо 2500-годишното му съществуване.  Първоначалното му нахождение е било на около километър северозападно от сегашното му местоположение, в местността Юрта, която и днес носи същото име.

Близо до тази местност, западно от нея, но съвсем близо до тогавашното село е минавал път с особена значимост, водещ към населените места от Средногорската област. В тази местност и днес могат да се намерят основи на жилища, парчета от глинени съдове и други предмети от онова време. 

Илиев казва – “Там нашето семейство имаше имот – полска нива, където през 40-те години на миналия век лично участвах в обработката ѝ, и съм виждал останки от основи на жилища на много места.”

Авторът продължава: “Какви са точно причините за промяна на местонахождението на селото не можах да намеря, освен словесните разкази на прадядо ми Тодор Иванов Николов, които му бил разказвал неговият прадядо Никола за живота на баща си Найден – свидетел на второто ограбване, клане и опожаряване на с. Скутаре по време на турското робство. По това време селото се е намирало в местността Веста. По твърдения на наши по-възрастни жители, някъде около 50-те години на миналия век в тази местност е открита статуетка на богинята Веста, която по надлежния за тогава ред е предадена на музейните власти в гр. Пловдив.” Днес местността носи това име „Веста”.

 В околностите на с. Скутаре са намерени доста монети, между които римски, колониални и византийски анонимни от времето на Йоан Цимисхи (969-976 г.). В оризище близо до селото е намерена една бронзова статуетка на Зевс, висока 15,5 см. Към днешна дата статуетката може да се види в Пловдивския музей. В селското землището се намирали и осем различни по големина могили.

Според направените в книгата изводи, първото опожаряване е станало към края на XVII век, а второто – в средата на XVIII век. Описва се, че при второто ограбване и избиване оцеляват единствено хората, които не са се намирали в селото, а са били със стадата си в горите и ливадите. Посочва се също, че по време на турското робство по земите на България са върлували т.нар. “кърджалийски орди”. А, причината за преместването на село Скутаре са именно тези грабежи, кланета и опожарявания. Предполага се, че целта е била селото да бъде разположено по-далеч от пътя, свързващ Пловдив със Средногорието.

След второто опожаряване оцелелите жители преминават река Кедерица и поставят основите на новото село Скутаре. Заселването се извършва от източната страна на реката, която е служила като естествена преграда срещу нападения. 

По непотвърдени данни тогава са останали само шест рода: Мандаджийския, Желязковия, Николовския, Кюлинджийския, Мечкаровския и Решидовския.

В книгата на Димитър Цанчев „Годишник”, намерена в Пловдивската народна библиотека „Иван Вазов”, написана в периода 1940-41 година (тогава той е директор на Археологическия музей в гр. Пловдив), пише: „Скутарското землище е богато на староисторически неща, които дават повод да се смята със сигурност, че именно тук трябва да се търси град Скутарион – епископски център в древността“. В същия „Годишник”, но написано малко по-назад, Димитър Цанчев твърди: „Днешното село Скутаре се е преместило преди 300 години. Това се потвърждава от сега намерените в и около местността „Юрта, множество жилищни основи и други останки от глинени съдове и предмети. В глинените съдове има пепел от огън”.

Допълнително доказателство за преместванията на селото се дава чрез карта на Санджак Филибе от 1876 г., изготвена по нареждане на Мехмед Нусрет паша. На нея е отбелязано старото корито на река Стряма (днес Кедерица), като село Скутаре е нанесено от източния бряг, на разстояние от реката.

В книгата се отбелязва също, че Петър Братков издава през 1940 г. малка книжка за село Скутаре по поръчка на местното читалище. Посочва се, че авторът е положил значителни усилия за събиране на сведения и с малки изключения е представил достоверно състоянието на селото за съответния период. Трудът му е използван за сравнение и допълване на изследването.

Според изложеното от Тодор Илиев, събраните сведения – както от исторически източници, така и от устни предания – в значителна степен съвпадат и взаимно се допълват, което дава основание описаните събития да се приемат като достоверни в основните си линии.